Преди месец бях поканен да бъда лектор на тазгодишната
StartUp конференция. Да си призная, само бях чувал за тях дотогава. Оказа се сериозна структура, зад която стои фондация и група млади хора, решили да промотират предприемачеството като визия и като начин на живот. Грабна ме най-вече идеята, че на такъв форум ще говоря пред млади хора, които искат нещо да променят, искат да се изявят и вярват в себе си.
Съгласих се почти веднага да стана
лектор. Идеята на организаторите бе да разкажа опита си през годините и най-вече кое ме е мотивирало.
Както често ми се случва, да не кажа винаги, седмицата до събитието беше много натоварена и динамична и не ми остана време за подготовка. Даже презентацията подготвих набързо часове преди началото. Но какво толкова има да се подготвя, когато говориш за себе си. На пръв поглед лесна, но честно казано и отговорна задача. Отговорна най-вече за имиджа ми и да не засегна някой... Доста съм се парил от "мащаба" на държавицата ни. Тук всеки те познава, всеки знае нещо за тебе, всеки иска нещо от тебе... Какви ли неща не съм чувал за себе си. Не че това някога ме е спирало... Винаги говоря и правя това, което мисля и в което вярвам, въпреки че това не е най-правилната формула за предприемачество и със сигурност е най-трудната.
... но аз вярвам в малко "остарели" неща като морал, чест и дотойнство. Вярвам и съм приел девиза на дядо ми Илия, че "човек живее за последните си две минути"!
"Лекцията" ми мина доста добре. Най-вече защото публиката реагира доста позитивно на това, което разказвах. Толкова позитивно, че се увлякох и си просрочих времето 2 пъти.
Ето малко снимки:
Изключително ме зарадва фактът, че нещата, с които се занимавам, вълнуват много хора.
Опитът ми, мотивацията, вярата ми в това, което правя в момента (
Портал за туризъм и пътешествия в България/на български и на
английски/,
Новини и анализи за туризма в България,
сайт за Българските манастири,
Портал за Ски и Сноуборд в България и Европа,
Уеб дизайн и качествени уеб разработки и т.н.), мечтите ми запалиха много хора и колкото и нескромно да звучи, мисля, че ги провокира и промени. Надявам се да са разбрали и запомнили, че всяка мечта се сбъдва, само ако работиш много, ако си наясно със себе си и планираш всичко внимателно и изчакваш правилния момент.
Силно впечатление ми направи реакцията на публиката, когато стигнах до слайда "Щастие VS Пари". Много хора се замислиха, че никога до сега не са си правили такава оценка и не са си давали ясна равносметка кое е по-важно от двете? Кое колко струва? Кое е по-ценно?
Вие правили ли сте такава...?
След края на моите час и нещо на подиума се срещнах с толкова хора, десетки, а може и стотици... Говорихме, дискутирахме... С много от тях и до момента поддържаме връзка.
Изключително ме трогна това, че все още има хора, за които парите не са самоцел, а резултат, за които идеята е достатъчна причина, за да й се отдадат докрай...
*За тези, които се решат да гледат, искам да уточня нещо:
В лекцията ми съм използвал много чуждици. Принципно го допускам в речта си, защото има неща и термини, които не можеш да изкажеш на български или звучат тъпо и самоцелно. В случая засилих тази тенденция в опит да реагирам на упреците, които част (много малка част) от публиката отправи към лектора преди мен - Ивайло Ленков. Доста нелепо според мен се получи, че отнесе критики за чуждиците, които изполваше в лекцията си. Опитах по мой начин да туширам това според мен незряло насторение у публиката, за да не им попречи и да не изтрие невероятно ценните неща и опит, които сподели Ивайло Ленков.
За съжаление, от всички лекции на StartUp 2010 успях да видя само неговата и тази на Ивайло Пенчев. И двамата бяха страхотни. Аз самият научих много от това, което споделиха. Класа!
